Кръгла маса на тема: „Римските договори: Eвропейският съюз е 60-годишен. Твърде млад ли е или твърде стар?“

March 10th, 2017

Кръгла маса на тема: „Римските договори: Eвропейският съюз е 60-годишен. Твърде млад ли е или твърде стар?“
Организатори: Посолството на Италия в София и Италианският културен институт
-----
София, 10 март СУ „Св. Климент Охридски“

За скоростите на Европа, България и света

(60 години Римски Договори)
д-р Соломон Паси
Президент-Основател на Атлантическия Клуб в България
Министър на външните работи (2001-2005), договорил и подписал присъединяването на България към НАТО и ЕС
------- 
Много съм радостен, че по повод 60 години от Римските договори обсъждаме бъдещето на ЕС именно тук, в Аулата на Софийския университет, с който и аз, и моето семейство сме свързани вече четири поколения. Това ме задължава да напомня, че съоснователят на Алма Матер, проф. Иван Шишманов, е един от радетелите за обединение на Европа още преди 90 години, основавайки българската секция на ПанЕвропейското движение. Наистина, европейската идея и академичното знание вървят ръка за ръка!

Европейският проект е преди всичко проект на мира и когато напомняме кошмарите от войната в днешната дата 10 март, нека припомня, че на тази дата отбелязваме и годишнината от спасяването на българските евреи от депортация към концлагерите на смъртта.

Европейският проект има множество зачатия и сред тях са и Европейската общност за въглища и стомана (1951), и американският план Маршал (1948), и Атлантическата Харта, подписана от Чърчил и Рузвелт (1941). Римските договори от 1957 дадоха съвременната форма на този проект. 

Публикуваната на 1 март 2017 Бяла книга на президента Жан Клод Юнкер разпали разгорещени дискусии из цяла Европа за скоростта, дълбочината и географския обхват на различните измерения на европейската интеграция.

Истината е, че страните -- както в Европа, така и в света -- винаги са се движили и сплотявали на различни скорости и са правили различни коалиции по желание и вероятно така ще е за още десетилетия напред.

Във и около самия ЕС има различни формати на доброволно сплотяване между отделни страни-членки или близки и далечни съседки. Освен широко познатите Шенген и €-зона, имаме консултативни формати за по разни регионални интереси, например Бенелюкс и Вишеград, като подготвяме и Балкански. Имаме и съществени регионални формати "ЕС + трети партньори":  Митнически съюз, Европейско икономическо пространство, Източно партньорство, Съюз за Средиземноморието, Дунавски регион, Балтийски регион, Северното сътрудничество.

Подобни скорости има и на разни нива в ООН и международните организации и това не стряска никого:  СС на ООН, Г-20, Г-7, ОИСР,....

Никоя страна не може да оспорва правото на доброволно обединяване на две или повече страни-членки около нови и задълбочени аспекти на общо европейска или регионална интеграция. Нека помислим как да се сплотим с най-добрите, а не как да ги спираме те да вървят и ни теглят напред.

България -- като една трите най-нови и най-перспективни членки на ЕС  -- има присъщ интерес от участие в максимален брой от досегашните и бъдещите формати на регионализация на ЕС:  в Шенген и €-зоната (което сме договорили още с Европейския договор от 25 април 2005), в ОИСР, в Европейската космическа агенция, в Общата европейска отбрана…

Визията за включване на България във всевъзможни европейски формати не е нова:  тя е формулирана най-просто и най-отдавна от основоположника на модерната българска демокрация и пръв свободно избран президент д-р Жельо Желев в само 6 думи: "България -- член на всички европейски структури!" 

Ако си дадем воля на мечтите, ние можем -- а отдавна вече и трябва -- да формулираме нови амбициозни и дългосрочни цели:  "България -- сред първите 40 световни икономики", а после и "България -- член на Г-20".  Време е да освободим мащаба на мисленето си от оковите на усвоените евро-фондове, време е да превърнем България от беден рецепиент в проспериращ благотворител на европейския терен.  Но за да постигаш и по-малките цели, ти трябва да си поставиш по-високи цели...

Затова и аз не се притеснявам от различните европейски скорости, които Бялата книга на президента Юнкер ни внушава.

Това, от което аз се притеснявам е, че Бялата книга е много закъсняла.  В нея не виждаме изведени пред скоби основните заплахи пред бъдещето на Европа:  непосредствената -- хаотичната миграция и средносрочната -- здравината на транс-атлантическата връзка, която беше разколебана през 2016 от електоралните процеси във Великобритания и САЩ.

Петте сценария за развитие на ЕС, отразяващи основни мисловни течения в Европа (или поне в ЕП), са достойни за обсъждане в сравнително спокойната европейска среда отпреди няколко години.  Те са интетесни и днес.  Но за да насочим дискусията си към истински същественото и към конкретния резултат, трябва да приоритизираме миграцията (и свързаните с нея популизъм и демография -- и в ЕС, и в България) и да предложим на света общоевропейско решение, което да се превърне в глобално.  Иначе рискуваме да обсъждаме пребоядисване на кухнята си помежду два земни труса, които ще сринат целия ни град.

Изкушавам се да предложа и тук проекта на Атлантическия Клуб за решение, в което не очаквайте да чуете една вълшебна мярка:  издигане на стена или пълно отваряне на границите или друго еднократно действие, което да даде светкавичен резултат. Закъснели сме драматично с менажиране на миграцията, но все още сме в хипотезата на "По-добре късно, отколкото никога!"

Европа трябва да очаква многомилионни -- дори, опасявам се, милиардни -- миграционни талази, основно от юг и от югоизток.

1. Първото, което Европа и светът трябва да направят, е да приоритизират постигането на 17-те устойчиви цели на ООН, което ще скъси разликата в качеството на живота между богатите и бедните части на планетата и ще охлаби миграционния натиск.

2. Колкото и да окуражаваме, обаче, хората от мизерстващи зони да преодоляват мизерията "на място", желаещи да мигрират към Европа ще се умножават и на тези хора трябва да предложим своевременна адаптация "на място", още преди да са потеглили към нас.

3. Желаещите да се заселят в Европа винаги ще са многократно повече от нейния капацитет да ги приеме.  Затова тя е не само в правото си, но и абсолютно задължена да има единна система за подбор на мигранти, от която система да се облагодетелстват и поканените,  и отпадналите от състезанието, и Европа като цяло. Подобен подбор се прави успешно и в САЩ, и в Канада и другаде по света.

4. Подбраните мигранти разбира се ще се нуждаят от специфични програми за интеграция, съобразени с техните особености и тези на приемащите европейски страни.  Има добри световни практики и в това отношение, от които Европа може да се възползва.

5. Паралелно с всичко това, евро-атлантическият свят трябва да укрепи своята сигурност, което включва на медта и изграждане на погранични съоръжения когато и където това се налага.  Но преди всичко е спешно създаването на обща европейска армия и отбрана.

Този несложен план от само пет точки може да послужи за основа на общоевропейска стратегия за менажиране на миграцията, която ще бъде истински ефективна, ако привлече ООН и ключовите глобални фактори. 

Финансирането на този проект може да се осигури с оптимизация и фокусиране на съществуващите фондове, отделяни от ЕС, САЩ и останалия свят, подпомагащи развитието. За 2015 ЕС е отпуснал 87,64 млрд. долара, а САЩ – 31,08 млрд. или общо 118,72 млрд, а има други заможни дори.  Има много пари заделени за целта, но тяхното харчене не е обединено от единна стратегия, заради което ефективността му е минимална. 
  
Това е Планът! Не се смущавайте, че подобна мащабна идея произлиза от България, която мнозина забелязват като част от географската периферия на Европа.  Но нека не забравяме, че същата тази България даде на света кирилицата (вече присъстваща и върху €-банкнотите), компютъра, ПанЕвропа (преди 90 години), Атлантическия Клуб (преди 27 години), Общото Зарядно GSM устройство (преди 9 години)....  Да, понякога географската периферия може да е интелектуалният мозък. (Забележете, че и при човека мозъкът е поместен в периферията, а не в стомаха му!)

Надявам се, че тези и други напредничави български идеи ще видят бял свят през започващото на 1 януари българско председателство на ЕС. Именно то ни задължава да запазим едно спокойствие по отношения на Бялата книга на Юнкер, тъй като именно ние ще трябва да консолидираме консенсуса по нейните идеи и последствия.

София, 8 април, 2017

Снимка: сп. „Diplomatic Spectrum“